* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- Сине Димитре, Димитре,
дека ходиш толко далече,
та вечер си коня подковяш,
а сутрин разковяш?
Димитър дума на майка си:
- Ходя либе да търся,
да ми е лика-прилика,
цел свет съм преходил,
не найдох лична-прилична,
не найдох бела българка.
Но отидох у Будинграда далечен,
там съм либе намерил,
намерил лика-прилика,
и то не е бела българка,
но е била еврейка,
у очи бие на тебе,
у тело бие на мене,
у лице бие на тато.
Майка му дума, продума:
- Що не си я питал,
как я викат на име?
- На име я викат Найда, мамо.
- Аз избегах, синко, със вазе
до Будинските търници -
ти беше на две години,
а она на шест месеца.
До нейде бегах с вази,
отнейде хвърлих сестра ти
у Будинските търници...
Вдигнали сватба голема,
като у черква да влезнат,
с нея венчане да правят,
але се черква затвори
и се хора сгледаха,
сгледаха, спитаха -
откъде е родом момата,
а то е било сестра му,
але двама живи се хванале,
мъртви се пуснале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012