* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
хай да те, синко, оженя,
прилика да си намериш,
дето на тебе прилича,
прилича, теб да обича!
Че ходи Стоян, че сгледа
в Габровско Стоян, в Дряновско,
и в трето село Тревненско.
Нийде му булка не хареса,
най му хареса, хареса,
една ми жълта еврейка.
Тя на него много прилича,
прилича и го обича.
Мина се петък, и събота,
дошла е света неделя,
вдигнали сватба голяма.
Нататък, кат са вървели,
дребен е дъждец заръмял -
над кумовете дребен дъждец,
над младоженците - ясна кръв.
Цяла се е сватба запряла
и си Стояна питаха:
- Стояне, младоженнико,
каква е тази работа,
да не сте нещо роднина?
Стоян сватбари думаше:
- Ой ми ви вази, сватбари,
сватбари и цигулари,
как ще да бъдем роднина,
като е толкоз от далеч
и като е жълта еврейка?
Като в черква влязоха,
попове са онемели,
кандила са угаснали.
Пак си Стоян питали:
- Стояне, младоженнико,
да не сте нещо роднина?
Булка под було продума,
продума булка и каза:
- Аз не съм еврейка,
а най съм чиста българка!
Когато в турското мурабе,
като майка ми бягала,
бягала и ме е носила,
носила и ме е хвърлила
в драките между тръните,
от там са евреи минали,
минали и са ме взели,
взели и са ме отхранили.
Тогаз се майка й усети,
де си е детето хвърлила,
кога от турци бягала,
как си е дете силом хвърлила.
Дали е майка вярвала,
че мила рожба ще види,
ще види под венчилото,
със първа брата рождена!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012