* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитър думаше:
- Хайде се, синко, ожени,
твоята лика-прилика
и на конче отлика.
Ходил Димитър и търсил,
цели ми девет години.
Не можал лика да найде,
негова лика-прилика,
по своята вяра българска.
Ала Димитър намерил
една ми жълта еврейка.
Димитър мами думаше:
- Намерих, мамо, намерих
една ми жълта еврейка,
ала е много далеко,
за година се отива
и за друга се дохода.
- Нека е, сине, нека е,
само да ти е прилика,
и на конче ти отлика.
И сватове са отишли,
и са булчето довели.
Кога са пред черква отишли
църквата се притворила,
кандилата изгаснали,
дяконите занемели.
Димитровата майчица,
тя си на булче думаше:
- Бульне ле, Димитровице,
отде си, мъри, та къде си?
- Аз не съм жълта еврейка,
аз съм си бяла българка.
Турци са мама гонили,
та ме е мама хвърлила,
та ме евреи вземали,
вземали, та ме отгледали...
Димитровата майчица,
нея й на акъла дойде,
че има дете хвърлено.
Тогаз са ги, мъри, събрали,
брат и сестра станали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012