|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра
Майка Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
дири си, сине, жени са,
че мама веке не види,
не види мама да преде,
да преде, още да тъче,
камо ли мама да шие...
Найди си лика-прилика,
на тебе да си прилича,
твойто ходене да ходи,
твойто гледане да гледа!
Стоян на мама продума:
- Я съм си, мамо, намерил,
намерил лика-прилика,
на мене тя си прилича,
мойто ходене тя ходи,
мойто гледане тя гледа,
но не е бела българка,
ами е жълта еврейка!
Майка Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
иди я, синко, доведи,
чако е жълта еврейка,
напред ще я покръстим,
че тогаз ще я венчаем!
Стоян си майка послуша,
доведе жълта еврейка.
В черкова са я завели,
като са в черква влезнали -
кандилата угаснале
и поповете млъкнале,
всичките хора в черкови,
един се други поглеждат,
един си други продумват:
- Да не са нещо роднина,
защо стана тази работа?...
Майка снаха си попита:
- Снахо ле, моя снашице,
я кажи, снахо, от де си,
от де си и каква си?
Снаха на майка продума:
- Мале ле, моя свекърво,
аз не съм жълта еврейка,
ами съм бела българка.
Мурабе, коги ставало,
майка ми като бягала,
мен ме на пътя хвърлила,
чужди мле хора найделе,
в чужди ръце съм отрасла,
затуй съм жълта еврейка,
та не съм бела българка...
Тогаз се майка сетила,
че си е дете хвърлила.
Койнаре, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|