* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стояну думаше:
- Стояне, сине Стояне,
хайде да те, мамо, оженим,
хайде си, сине, намери,
своята лика-прилика.
На теб да е хубава,
а на бачка ти чевръста.
Стоян майка си послуша.
Изкара конче хранено,
че го назоби, напои,
че го възседна, препусна,
вред ходи Стоян, вред търси.
Не можа да си намери.
И се назад върна,
и на майка си думаше:
- Вред ходих, мамо, вред търсих,
не можах да си намеря
от нашата вяра християнска,
най си, майно ле, намерих
едно ми жълто еврейче,
за мене то много мяза.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, сине Стояне,
най-напред ще го кръстим,
а после ще ви венчаем.
Когато в черква отишли,
в черква, да се венчаят,
поповете онемяли.
Владиката продумал:
- Каква е тази работа,
да не сте нещо роднина?!
Булка под було продума:
- Когато мама от турци е бягала,
мене ме мама хвърлила,
евреи са ме найдили,
затова съм жълта еврейка.
Мама Стояну думаше:
- Аз имам чедо хвърлено!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012