* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Николу думаше:
- Ти ходи, олум, Никола,
ти ходи, олум, и носи.
На твойта хубост и младост,
на твойто конче хранено,
царската земя обиди
и прилика си намери,
и тя на тебе да мяза!
- Я ходих, мамо, все носих,
царската земя обидих,
и прилика си намерих.
Твърде на нази мязаше -
в лице е бяла, червена,
снага й - пръчка брикия,
руса й, дълга косата,
ала й вяра дип лоша,
дип лоша вяра, чифутска,
чифутска, жълта, еврейска...
Мама Николу думаше:
- Попитай, олум, попове,
попове и граматици,
ще ли ти изин да дадат,
да идеш, да я доведеш?!
Стана Никола, отиде,
че си попове попита,
попове и граматици.
Те му са изин удали
и той се назад повърна,
че си кончето оседла,
оседла и го обюзда,
че се на конче прехвърли
и за чифутка отиде.
Той я на пътя пресрещна,
кога за вода отиваше,
със два ми гюма големи.
Като я видя Никола,
той на чифутка думаше:
- Мър, хайде, хайде, чифутко,
хайде със мене да дойдеш!
Тя си гюмнове остави
на студен бистър кладенец
и със Никола тръгнала,
и на Никола думаше:
- Никола, холам, Никола,
по-бърже карай кончето,
да ни чифути не стигнат,
пуста им вяра проклета!
Та че я у тях заведе;
като я у тях заведе,
отишле да се венчеят.
Като в черкова увлезли -
черковата се затвори,
поповете са внемели,
игумените вглушили.
Те си чифутка питаха:
- Ако си асъл чифутка,
да те кръстим, миросаме?!
Тя на игуми думаше:
- Я не съм асъл чифутка...
Ний бехме двама близнака,
двама - брат и сестрица;
брат ми Никола думаха,
а пък менека - Никула.
Ний на пътя си играхме,
оттам чифути минаха,
чифути мене откраднаха...
Гато тя туйка изрече -
черковата се отвори,
поповете са придумали,
игумените прочули.
Тогаз майка й се обади:
- Ти ли си била, Никуло!
Брат и сестра са излели,
затуй и не ги венчели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012