* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
би що би, синко, мъничък,
веке не ми си мъничък -
я тръгни, синко, та дири
своя си лика намери -
на мене, майка, отмяна,
на тебе булка засмяна!
Стоян майка си послуша,
па стегна конче алено,
отиде татък надоле,
през девет села в десето -
нийде Стоян си не найде
от своя вяра българска,
но си Стоян намери
една ми жълта еврейка.
Па се назаде повърна
и на майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
не си намерих, мамо ле,
от мойта вяра българска,
най си намерих, намерих
една ми жълта еврейка.
На мене тя си прилича,
мойто ходене тя ходи,
мойто гледане тя гледа,
мойто думане тя дума -
защо е пуста еврейка!
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Иди я, синко, доведи -
първо ще я покръстим,
па тогаз ще ви венчеем!
Стоян си мома доведе.
Най-първо са я кръстили,
тръгнали да ги венчеят -
черкови се затворени,
попове са онемяли.
Стояновата майчица,
тя си на булка думаше:
- Я кажи, мари, еврейко,
коя си и каква ми си -
да не си пуста роднинка?!
А еврейка й думаше:
- Стоянова ле майчице,
аз не съм пуста еврейка,
ами съм бяла българка.
Кога мурабе станало,
майка ми като бягала,
тя ме във драки хвърлила,
евреи са ме вземали,
евреи са ме гледали,
затуй съм жълта еврейка.
Стояновата майчица
имала дете хвърлено -
викнала, та заплакала
и на Стояна думаше:
- Вие сте братец и сестра!
Като това си издума -
живи са се прегърнали,
мъртви са се разделили!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012