* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
иди си, мама, иди си
през девет села в десето,
та си прилика намери -
на тебе, мама, да мяза,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи,
твойто думане да дума!
Стоян си майка послуша,
та си отиде, отиде,
през девет села в десето -
намери лика-прилика,
на него цяла да мяза.
Та па се двамка годили
и си са дома отишли.
Сутринта рано станали,
та са отишле, отишле
във тия нови черкови,
та да се двамка венчаят.
Щом си са влезли в черкви,
черкова се затворила
и кандила изгаснали.
Попове се чудят и маят,
и при девойка отиват,
та си я питат, разпитват:
- От де си, младо девойче?
А девойка им думаше:
- Га востание станало,
майка ми ме е увзела,
във ръце майка носила,
и в драки ме е хвърлила;
евреи са ме вземали,
евреи са ме гледали -
затуй съм жълта-зелена!
Тогаз се черква отвори
и кандилата лъснали,
и поповете викнали,
че си са братец и сестра.
Тогаз се майка хвърлила,
та си дъщеря прегърна
и си я дома заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012