* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне!
Остарях, сино, остарях,
не мога измет да струвам,
не мога работа да върша...
Ха да те, сино, посгодим,
посгодим, да те оженим!
Коя мома най-харесваш?
Стоян мама си думаше:
- Мамо мо, мила мали мо,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
като бях, мамо, джилертин,
ние си земята мерихме,
покрай бял Дунав минахме,
и там си, мамо, видяхме,
булките платна белееха,
момите шитя шиеха.
Че там си видях, мамо мо,
една ми, мамо, еврейка.
Много е, мамо, хубава
и тя ми е, мамо, на сърце!
Но тя е, мамо, еврейка...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
като ти е, сино, на сърце,
бре, питай, сино, разпитай,
за това ми чедо еврейско.
По-напред ще го кръстиме,
по-сетне ще ви венчаем.
Че питал Стоян, разпитвал,
той си момата намери,
че й женихли изпрати,
и си момата вземаха.
Повдигна ми сватба да правят.
Като на черква отишли,
по-напред са я кръстили,
по-сетне ще ги венчават.
Като са в черква влезли,
в черква за венчаване,
поповете онемели,
даскалите ослепели
и кандилата изгаснали.
Всички се чудом чудеха,
каква ще е тази работа,
да не са нещо роднина...
Зетят се холам обади:
- Откъде ще сме роднина,
като е булката еврейка,
а пък аз съм българин?!
Булка под було се обади:
- И аз не съм чедо еврейско,
най съм чедо българско,
мама ме е мене хвърлила,
като са от евреи бягали,
че са ме евреи намерили,
намерили и ме прибрали.
И аз имам нишан от чумата,
от лява страна под мишницата.
Тодоркината майчица,
тодоркината свекърва,
тя при Тодорка отиде
и си Тодорка прегърна,
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, ти ли си чедо?
И аз имам чедо хвърлено.
Като от евреи бягахме,
че го в драка аз хвърлих.
И то има нишан от чумата,
от лява страна под мишницата.
И брат са и сестра излезли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012