* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
търси си, синко, ликата,
ликата и приликата,
на тебе да й прилика,
на мене да е отмяна.
- Ходил съм, мамо, търсил съм,
цяла България обходих,
най-сетне, мамо, намерих
една ми жълта еврейка -
в лице бяла и червена,
в снага тънка и висока,
на мене да е прилика,
на тебе да е отмяна.
Вдигнали сватба голяма,
колко на гората листата
и на полето тревата.
Взели булка, върнали се,
като в черква отишли,
попове онемели,
питропи оглушали,
кандила изпопадали.
Споглеждат се, сподумват се -
бре, каква е тази работа,
да не са нещо роднина?!
Булка под було продума:
- Ний не сме нещо роднина,
ми най сме брат и сестра!
Кога съм била мънинка,
мене ме мама хвърлила,
минали жълти евреи,
минали и ме вземали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012