* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитре думаше:
- Димитре, синко Димитре,
хайде се олум ожени,
себе си лика намери,
себе си лика-прилика,
на тебе много да мяза,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи,
и твоя мил поглед да гледа!
Димитър мама думаше:
- Аз ходех, мамо, аз търсих,
не можах, мамо, да найда,
от своя вяра българска,
себе си лика и прилика,
ами най, мамо, намерих
една ми жълта еврейка,
тя на мен много прилича,
мойто ходене тя ходи,
мойто носене тя носи,
и моя мил поглед тя гледа...
Мама Димитре думаше:
- Иди я, синко, доведи,
макар и жълта еврейка,
напред ще я кръстиме,
подир ще я венчеем.
Отиде Димитър, доведе я.
Най-напред са я кръстили,
когато да ги венчават,
като са в черква влезли,
кандилата изгаснели,
поповете онемели,
питропите ослепели.
Проговарят питропите:
- Бе, каква е тая работа,
да не сте нещо роднина?
Булка под було продума:
- Аз не съм жълта ервейка,
ми най съм бяла българка.
През турското мурабе,
майка ми от турци бягала
и мен на пътя хвърлила,
евреи са ме найдели,
евреи са ме отгледали,
затуй съм жълта еврейка.
Димитрова майка тогаз думаше:
- Аз, като бягах от турци,
и си детето хвърлих,
това ще да е Димитрова сестра!
Тогава кандилата светнали,
поповете проговорили,
питропите прогледнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012