* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитру думаше:
- Димитре, сине Димитре,
остарях, сино, побелях,
не мога да те опера,
не виждам да те закърпя.
Хайде се, сино, ожени,
себе си лика намери,
на тебе, сино, да мяза.
Димитър мама послуша,
че стана Димитър, отиде,
себе си лика да търси.
Не найде Димитър, не найде,
от своя вяра българска,
най найде Димитър, най найде
една ми жълта еврейка.
Тя много на него мязаше,
неговото ходене ходеше,
неговия мил поглед гледаше.
Димитър мама думаше:
- Не найдох, мамо, не найдох,
от моя вяра българска,
най найдох, мамо, най найдох
една ми жълта еврейка.
Мама Димитру думаше:
- Нека да й жълта еврейка,
по-напред ще я покръстим,
по-сетне ще ви венчаем!...
Голяма сватба вдигнали,
далеч за булка ходили...
Като в черква привлегли,
попове всички онемели,
кандила бързо угаснали.
Всички се чудом чудеха:
- Бре, каква й тази работа,
да не сте нещо роднина?
Булка под було продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
аз най съм чиста българка!
Кога е бозгун станало,
мене ме й мама хвърлила,
евреи са ме найдили
и при тях съм порасла...
Димитровта майчица,
имала чедо хвърлено,
кога татари привлегли
в тяхното село равнинно.
Тя си до Бога извика:
- Еленке, дъще Еленке,
ти ли си, чедо мамино,
мамино чедо, хвърлено!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012