* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитър думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
хай да те, мамо, оженя,
прилика да ти намеря,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи,
твойто думане да дума!
Димитър мамо думаше:
- Ходих си, мамо, избирах,
за мене мома не намерих.
Тогаз му мама продума:
- Я вземи, синко, та иди,
надолу, в долните села,
там ще си мома да найдеш.
Димитър майка си послуша,
та чак надолу отишъл,
надолу, в долните села.
Сред село чешма голяма,
край нея моми и булки,
бели си котли наливат.
Тогаз си Стоян посъзря,
Марийка, мома хубава.
Той си Марийки думаше:
- Хайде, Марийке, със мене,
на мене невяста да станеш!
Марийка си Димитър хареса.
Като е в село отишла,
голяма сватба вдигнали.
Като в черква влезнали,
когат са ги венчавали,
попове са онемели,
икони са изпадали.
Димитровата майчица,
тя на Марийка продума:
- Марийке, жълта еврейко,
като си жълта еврейка,
да не си нещо сгрешила?
Тогаз си Марийка продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка!
Когат са турци гонили,
моята майка и баща,
те са през поле бягали,
мене са в тръни хвърлили,
тогаз са ме евреи найдили,
и са ме евреи отгледали.
Димитровата майчица,
тя си Марийка познала,
нейното чедо рождено,
и на Марийка продума:
- Това съм, Марийке, майка ти,
дет съм те в тръни хвърлила!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012