* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя си на Димитър продума:
- Димитре, чедо Димитре,
хайде се, чедо, ожени,
себе си лика намери,
от твойта рода българска.
На тебе, мама, да мяза,
твойто носене да носи,
твоето думане да дума,
и твои поглед мил тя да гледа.
Димитър майка си послуша,
че влезе в тъмни яхъри,
изведе конче хранено.
С тънки колани конче препаса,
с синьо го седло оседла,
и отиде нататък, надолу,
себе си лика да търси,
от свойта рода българска,
на него тя да мяза,
негово думане да дума,
негово носене да носи,
и негов мил поглед тя да гледа.
Ходил Димитър, търсил,
до цели ми три месеца,
себе си лика да найде,
от свойта рода българска,
на него тя да мяза.
Не можа Димитър да найде,
себе си лика да намери
от свойта рода българска,
на него тя да мяза.
Най си Димитър намери
една ми пуста еврейка,
на него много мязаше,
негово носене не носи,
негово думане не дума,
защото е пуста еврейка,
а негов мил поглед тя гледа.
Димитър се назад повърна,
при майка си отиде
и на майка си продума:
- Майко ле, стара майчице,
себе си лика как търся,
от свойта рода българска,
на мене, мамо, да мяза.
Не можах мамо да найда,
себе си лика намера,
от свойта рода българска.
Най си, мамо, намерих
една ми пуста еврейка,
на мене тя много мяза,
моето носене не носи,
моето думане не дума,
защото е пуста еврейка,
а мой мил поглед тя гледа!
Димитрова майчица,
тя сину Димитру продума;
- Иди я, синко, доведи,
макар, че е пуста еврейка!
Първом ще да я кръстиме,
сетне ще да ви венчаем.
Димитър майка си послуша,
доведе пуста еврейка.
Като в църква влезнаха,
в църква на венчавка,
църквата се затворила
и кандилата угаснали.
Димитрова майчица,
попита пуста еврейка:
- Да не си нещо роднина,
дано се църква отвори?!
Пуста еврейка отговаря:
- Не съм аз пуста еврейка,
най съм аз бела българка.
Кога е било пусто мурабе,
майка ми на пътя ме хвърлила.
Евреи са ме мене найдели,
евреи са ме мене гледали,
и затуй съм пуста еврейка.
Димитрова майчица,
имала дете хвърлено.
Тя си за него спомнила
и ги двамата раздели.
Като ги двамата раздели,
църквата се отвори
и кандилата светнали,
защото са били те
брат и сестрица мила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012