* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитър думаше:
- Димитре, сине Димитре,
хайде се, сине, ожени,
своя си лика намери,
на тебе, сине, да мяза,
твоето ходене да ходи,
твоето носене да носи.
Стана Димитър, отиде,
през девет села в десето,
че си Димитър намери -
не била бяла българка,
най била жълта еврейка.
Той на майка си думаше:
- Намерих, мамо, намерих,
една жълта еврейка,
за нея ще се оженя!
Че я Димитър доведе,
направи сватба голяма,
като я в черква въведе,
кандилата са угаснали,
поповете онемели.
Димитровата майчица,
тя си при булката отиде,
булото си повдигнала,
булката си попитала:
- Дали си жълта еврейка,
или си бяла българка?
Булката под було продумала:
- Когато съм била мъничка,
майка ми от турци бягала,
на кръстопът ме хвърлила
и ме евреи вземали,
и са ме те отгледали...
Свекървата й думаше:
- Имам дете подхвърлено,
на лявата ръка с белег.
Булката ръкав запретна
и си белега познали.
И тогаз са се разбрали,
че са брат и сестра излезли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012