* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Хранила й мама, гледала
един ми синка Стоянчо.
Раснал Стоянчо, пораснал,
станал ми за оженване.
Стоянчовата майчица
решила да го ожени.
Тръгнали лика да търсят,
лика ми мома, прилика.
Далеч лика намерили,
далеч ми - чак през Дунава.
Ми тя да е барем българка,
ми тя е клета еврейка.
Стоянчо плаче, не иска,
пък майка му думаше:
- Сино льо, холан, Стояне,
нека да й, мама, еврейка!
Еврейка ризи да изпере,
без слънце ризи изсъхват.
Че са го зорлан сгодили,
зорлан са сватба правили.
Тръгнали да ги венчават.
Кога са у църква улели,
попове чели - внемели,
даскали пели - оглушели,
светиците изпадали,
само една останала,
и на сватове думаше:
- Сватове, вие кумове,
питахте ли си булката -
дали е чиста българка?
Булка под було продума:
- Сватове, вие кумове,
ази съм чиста българка!
Когато война станало,
всичките хора бягали
и мойта й майка бягала,
дор две дечица носела -
момченце и момиченце.
Момиченце й било миличко,
ала момченце - по-мило!
Мене ме мама хвърлила
на еврейски боклуци,
че ме й еврейка намерила,
намерила и отгледала...
Когато зачула майката
и на сватове казала:
- Всичко туй е истина,
това е мойта рожбичка!
Брат и сестра излезли,
назад сватбата върнали,
отново яли и пили,
за вечен спомен оставили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012