* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитру думаше:
- Ай да те, мама, оженим,
доде си, синко, млад зелен,
млад зелен, още бял-червен,
доде те моми обичат,
доде ти булка прилича!
Димитър майка послуша,
па влезе в ново яхъре,
изведи конче хранено,
хранено, а не карано,
та го оседла, обюзда,
тури му седло от сребро,
тури му юзда от звезда,
та го Димитър възседна
и си на мама думаше:
- Ази ще, мамо, замина,
за мене лика да търся.
Мама Димитру думаше:
- Да ходиш, синко, да ходиш,
макар далеко да идеш,
през девет села, в десето,
прилика да си намериш -
на снага тънка-висока,
на лице бяла червена,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи,
твоя мил поглед да гледа!
Минал Димитър, заминал,
през девет сила, в десето,
там си прилика намерил,
една ми жълта еврейка,
та я на конче покачи
и в тяхно село заведе.
Като в черкова влезнали,
влезнали да се венчеят,
затворили са вратата,
похлупили се куните,
изгаснали са кандила...
Всички се хора сдумали:
- Питай, Димитре, булката -
да не сте нещо роднина!...
Булка под було продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
ами съм чиста българка.
Кога й мурабе ставало,
и мойта майка бягала,
със мене, дете мънинко,
тогаз ме мама хвърлила,
те ме евреи найдили,
найдили и изгледали...
Димитровата майчица,
тогаз се е усетила,
че има дете хвърлено
и то е било булчето...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012