* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- Синко Димитре, Димитре,
защо се, синко, не ожениш,
докат си, синко, млад зелен,
докат си, синко, бял, червен,
додет те момите обичат?!
Я стани, синко, я стани,
с нови се дрехи облечи,
хранено конче изведи,
па тръгни, синко, па тръгни
по села и по градове,
по сборове и по седенки.
Хубава мома, синко, да избереш,
да ти е лика и прилика,
на тебе, синко, да прилича -
твоето ходене да ходи,
твоето носене да носи!
Димитър майка послуша,
че стана Димитър, че стана,
нови си дрехи облече,
хранено конче възседна.
Па тръгна Димитър
по села и по градове
Нигде му мома не хареса,
най му хареса, хареса
една ми жълта еврейка
Много я Димитър хареса
и тя на него прилича...
Димитър се за еврейка оженва,
голяма са сватба вдигнали.
Кат са в църква влезли -
църква се сама затворила,
попове запели, онемели,
кандилата угаснали.
Ключар баба Иванка питаше:
- Да не ви е булка роднина?!
- Как да ни е роднина,
като ни е булка еврейка?
Тогава се булка обади:
- Аз не съм жълта еврейка,
ами съм чиста българка.
Мене ме е майка изгубила,
кога се е от турци крила...
Тогаз си е баба Иванка
спомнила за нейната женска рожба,
дето я в храсти оставила,
кога я турците гонили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012