* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Хайде се честно ожени,
себе си лика намери,
лика и прилика,
от своята рода, българска.
На тебе, чедо, да мяза,
твоето ходене да ходи,
твоето носене да носи,
твоето думане да дума,
твоят мил поглед да гледа.
Димитър на мама думаше:
- Аз ходих, мамо, аз търсих,
не можах да си намеря
ликата и приликата,
от моя род български,
най си ликата намерих
едно ми жълто еврейче,
на мене, мамо, тя мяза,
моето ходене тя ходи,
моето носене тя носи,
моите думи тя дума,
моя мил поглед тя гледа...
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
една да е, майка, еврейка,
хайде я чедо доведи,
първо ще я кръстиме,
тогава ще я венчаеме.
Димитър майка послуша
и си ликата доведе.
Като в черква влязоха,
в черквата под полюлея,
кандилата угаснаха,
поповете онемяха,
а че се чудом чудеха -
да не са нещо роднина,
как да са нещо роднина,
Димитър - вяра българска,
булката - вяра еврейска?...
Булка под венчило продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка,
когато война станала,
от турците като са бягали,
майка ми, както е бягала,
тъй ме на пътя хвърлила,
евреи са ме намерили,
намерили и отгледали.
Димитровата майчица
имала дете хвърлено,
тя си булчето прегърна,
прегърна и заплака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012