* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитре думаше:
- Хай да те, синко, оженим.
Да ходиш, майка, да търсиш
на тебе лика-прилика,
на тебе, майка, да мяза -
твойто ходене ходи,
твойто гледане да гледа!
Ходил Димитър, търсил е,
намерил жълта еврейка
и на майка си думаше:
- Аз ходих, майко, намерих
една ми жълта еврейка,
на име, майко, Тодорка.
Мама Димитре думаше:
- Да ходи, майка, еврейка.
На тебе, майка, премяна
а пък на мене - отмяна.
Като я Димитър доведе,
майка му го е срещнала,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, майка, Димитре,
идете, майка, в черкова.
Нали ще сватба да правим,
попове да ви венчаят.
Като в черква са влезли,
вратите се затворили,
кандилата са угаснали,
поповете са онемели.
Само майка им продума,
тя на Тодорка думаше:
- Я кажи, кажи, Тодорке,
от где си, от накъде си?
- Аз като бях, майко, мъничка
майка ми ме е в тръни хвърлила,
кога от турци бягала,
че ме евреи прибрали -
затуй съм жълта еврейка.
И майка му я прегърна,
по двете страни целуна
и на Димитър думаше:
- Ей туй е, Димитре, сестра ти!
И вратите се отвориха,
кандилата светнаха,
и поповете продумаха
и на майка им думаха:
- И те са и двете твоите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012