* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Имала е мама един син,
един син - Стоян,
първия момък във село;
очи му стрели огнени,
лице му ален трендафил,
мустачки черни, сукнени.
Тръгнала мама да го жени,
лика-прилика да му намери.
Тръгнала мама по сватби,
по сватби и по сборове,
през девет села минала,
в десето село хоро се играе.
Хубава мома хоро водеше
и кръшна песен пееше.
Майка си мома хареса
и си Стояна сгоди.
В манастир ще ги венчае,
да им е хубав живота.
Тежка се сватба вдигнала,
като божи храм станали,
почнали да ги венчаят -
девет кандила угасили,
девет попове онемели,
че се сватбари смаяли.
Стояновата майчица,
тя си до булка пристъпи
и си я булка попита:
- Я кажи, мари, невесто,
дали си черна латинка,
или си жълта еврейка,
та кандилата угаснаха,
та поповете онемяха?!
Булка под було продума
и дребни сълзи пророни:
- Нито съм черна латинка,
нито съм жълта еврейка...
Кога съм била мъничка,
майка ми е от татари бягала,
две деца в ръце носила.
Като до Тунджа стигнала,
мене край Тунджа оставила,
а с другото минала.
От там са евреи минали,
минали и мен найдели,
найдели и отгледали.
Тогаз се майка усети,
кога е от татари бягала -
къде е дете хвърлила.
Свекърва булка прегърна:
- Прости ми, мила дъще,
дето съм те, мамо, хвърлила!
Девет кандила светнали,
девет попа пропели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012