* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър придума:
- Хайде се, синко, ожени,
твоята лика да найдеш,
твоята лика-прилика,
твоето ходене да ходи,
твоето носене да носи,
твоето гледане да гледа,
твоя дума да дума.
Димитър майка продума:
- Девет години как ходя,
не можах лика да найда,
своята лика-прилика.
Сал си намерих, намерих
една жълта еврейка.
Моето носене тя да носи,
моето ходене тя да ходи,
моето гледане тя да гледа,
мое думане тя не дума,
щото е жълта еврейка.
Димитровата майчица,
тя на Димитър продума:
- Иди я, синко, доведи!
В събота ще я кръстя,
в неделя ще се венчаете.
Димитър майка послуша,
че си булчето доведе.
В събота са я кръстили,
в неделя ще се венчаят.
Кога са в църква влезнали,
вратата се затворила,
кандилата угаснали,
поповете онемели.
Чудят се хора, маят се.
Димитровата майчица,
тя на Димитър продума:
- Викай си, синко, булчето,
викай го, синко, питай го,
дали е жълта еврейка,
да не е бяла българка,
да не сме нещо роднина?!
Димитър Галушки продума:
- Любе Галушке, Галушке,
дали си жълта еврейка,
да не си бяла българка,
да не сме нещо роднина?
Тогаз си Галушка продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка.
Кога мурабе ставало
мене ме майка хвърлила,
па са ме евреи намерили,
затуй съм жълта еврейка.
- Като си жълта еврейка
имаш ли нишан на гърди?
Галушка нишан показа
и майка нишан познала.
Тя си децата прегърна
и си ги в челата целуна,
че са си брат и сестра.
Кандилата се запалили,
вратата се отворила,
поповете продумали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012