* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама на Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
хай да те, синко, посгодим,
посгодим, синко, оженим.
Найди си, синко, прилика,
квото на тебе мяза,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи,
твоят мил поглед да гледа.
Димитър на мама думаше:
- Ходил съм, мамо, търсил съм,
найдох, мамо, прилика,
много на мене тя мяза,
ала е жълта еврейка.
Мама Димитър пак дума:
- Иди я, синко, доведи,
и я в черкова заведи.
Като в черкова влезли,
кандилата угаснали
и поповете онемели.
Чудят се, маят селяни,
каква е тази работа...
Димитровата майчица,
тя си на булче продума:
- Булче ле, жълто еврейче,
дал не сме нещо роднина?
Булче под було продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка.
Когато мурабе й имало,
майка ми, като е бягала,
мене във тръни хвърлила.
Еврейка ме е намерила,
с прясно ме е мляко откърмила,
с руйно ме е вино къпала,
да расна, да си порасна.
Димитровата майчица,
тя на Димитър продума:
- Тази е, синко, сестра ти!
Когат мурабе имаше,
тебе на гърба аз носех,
нея във ръце държах.
Ах, че ми много дотегна
и я до тръни оставих...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012