* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
хай да се, синко, ожениш,
своята лика намери,
своята лика и прилика,
твоето ходене да ходи,
твоето носене да носи.
Че стана, стана Димитър,
приготви конче алено,
хранено невъзяздено,
с жълто го жито назоби,
с руйно го вино напои.
Ходил Димитър и търсил,
своята лика и прилика,
цялата кая обходил,
никъде той не намерил
своята лика и прилика.
Че се назад повърна.
Среща му идат евреи.
Че си Димитър харесал
една ми млада еврейка.
Димитър дума: - Мамо ма,
харесах, мамо, харесах,
една ми млада еврейка.
Майка му дума: - Димитре,
бир да е, мама, еврейка,
най-напред ще я кръстим,
тогава ще ви венчаем.
Че се Димитър ожени
за тази млада еврейка.
Тръгнали да ги венчават.
Кога в църква отишли,
църквата се затворила,
поповете онемели,
кандилата угаснали.
Всички се чудят и маят,
какво е туй чудо голямо.
Тогаз булката продума:
- Прощавай, куме и кума,
аз не съм пуста еврейка,
ами съм бяла българка!
Мене ме мама хвърлила,
кога от турци бягала;
евреи ме намерили,
евреи ме отгледали.
Димитровата майчица
имала дете хвърлено
и си детето познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012