* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитър си майка питаше:
- Кажи ми, майко, кажи ми,
ти ли ме грозен отгледа,
или ми е грозна премена,
че не можах либе да си найда?
Димитрова майчица,
тя на Димитър думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
не съм те грозен гледала,
ни ти е грозна премена,
найди си булче хубаво,
за тебе, синко, да дойде,
твойто ходене да ходи,
с твоя поглед да гледа.
Стани, Димитре, та иди
през Дунав, сине, във Влашко,
дано си булче намериш,
твойто ходене да ходи,
с твоя мил поглед да гледа!
Димитър майка си послуша,
стана Димитър, отиде
през Дунав в равна Руманя,
тук гледа Димитър, там гледа,
една си мома хареса,
с негов поглед си гледа,
негов говор говори,
ама е жълто еврейче.
Димитър го е харесал,
макар че е жълто еврейче
и го при майка си доведе.
Тежка е сватба заправил,
отиват да се венчават.
Като са в черква влезнали,
всички свещи изгаснали
и попове онемели.
Кръстник си Димиитър пита:
- Куме Димитре, Димитре,
да не сте нещо греховни
или пък нещо роднина?
Питат тогаз и майка му,
майка му се разплака,
че е момиче имала
и са го турци вземали,
и на евреи продали,
на крак белег имало.
Тогаз са белег видели -
тяхното момиче е било.
Димитър сестра си намерил.
Три деня яли и пили,
че брат и сестра се събрали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012