* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитрова мама думаше:
- Димитре, мама, Димитре,
да ходиш, мама, да търсиш,
себе си лика-прилика,
на тебе, мама, да прилича,
твоя чер поглед да гледа,
твоите думи да дума,
твоя вървеж да върви.
Че ходи Димитър, и търси -
нийде Димитър не найде
бяла българка кат' него.
Сам си Димитър намери
една ми жълта еврейка.
И тогаз се Димитър завръща,
и на мама си продума:
- Аз ходих, мамо, и търсих;
нийде българка не найдох,
а си, мамо, намерих
една ми жълта еврейка -
тя моя поглед гледаше,
моя вървеж тя върви,
моите думи ми дума.
Мама Димитру думаше:
- Нищо че й жълта еврейка,
ний ще я, мама, вземеме.
Най-напред ще я кръстиме,
тогаз ще ви венчаеме.
Като я нея вземали
и са на черква завели -
черкови се затворили,
кандилата угаснели,
поповете онемели,
граматици оглушели.
Чудят се, маят хората,
каква ли е таз работа.
Един се други питаха.
Най-после еврейка продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка;
когато десант станало,
кога мама ми бягала
и ме у драки хвърлила;
тогаз ме евреи намират,
намират и ме отглеждат...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012