* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитру думаше:
- Димитре, сине, Димитре,
хайде се, сине, ожени,
себе си лика намери -
на тебе, сине, да мяза,
твоето ходене да ходи,
твоето носене да носи,
твоят мил поглед да гледа.
Димитър мама думаше:
- Аз ходих, мамо, и търсих,
себе си лика намерих,
моето ходене да ходи,
моето носене да носи,
моя мил погледа да гледа,
ала е жълта еврейка.
Мама Димитру думаше:
- Димитре, синко Димитре,
макар и да е еврейка,
иди я, сине, доведи.
Димитър мама послуша,
че си Марийка доведе.
Тръгнали да се венчават -
кървава роса поросяла;
като във църква влязоха -
кандилата угаснали,
поповете онемели.
Димитър дума Марийка:
- Мисли, Марийке, да мислим,
да не сме нещо роднина.
Марийка дума Димитру:
- Димитре, холан, Димитре,
аз не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка -
както на пътя играех,
от там евреи минаха,
минаха и откраднаха.
Димитър дума Марийка:
- Марийке, сестро Марийке,
моята сестра Марийка
от пътя я откраднаха.
Кървава роса спряла,
кандилата пламнали,
поповете продумали,
Че са в къщи отишли,
три дни яли и пили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012