* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- Чедо Димитре, Димитре,
хайде, чедо, да те оженя,
ама искам да ми доведеш
тази, която на теб прилича -
твоето ходене да ходи,
твоя мил поглед да гледа.
Ходил Димитър, търсил е,
не могъл да намери,
да намери бяла българка,
ами Димитър намери
една ми еврейка,
на него много приличаше,
негово ходене имаше,
негов мил поглед гледаше.
Като си Димитър отиде
и на майка си думаше:
(...)
- Нека да е жълта еврейка,
отиде я, чедо, доведи!
Отначало ще я кръстим,
а после ще ви венчаем.
Отиде и я доведе.
Тръгнали са за църква,
еврейка да си покръстят,
и тогава ще ги венчаят.
Като си църква стигнали,
вратите се затворили,
кандила са угаснали,
попове са онемели.
Тогава еврейка питали -
от къде е и накъде е.
Еврейка им казала:
- Аз не съм жълта еврейка.
Когато наводнение станало,
майка ми, като бягала,
мен в тръните хвърлила.
Евреи са ме намерили,
евреи са ме отгледали,
затова съм жълта еврейка.
Тогава е майка им казала,
че имала дете хвърлено,
че те са брат и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012