* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Майка Димитър думаше:
- Ожени се, синко Димитре,
да ходиш, да ходиш,
лика да си намериш,
твоето ходене да ходи,
твоята стойка да стои,
твоя говор да говори,
твоя мил поглед да гледа!
Ходил е Димитър, търсил е,
девет села е изходил,
в десето се е спрял.
Там си мома намери,
неговата стойка стоеше,
негов говор говореше,
негов мил поглед гледаше,
но не била бяла българка,
ами е жълта еврейка.
Майка Димитър думаше:
- Върни се, синко, доведи я,
ние ще я покръстим,
бяла българка ще стане.
Димитър се надире повърна,
жълта си еврейка
от жълти евреи открадна,
в къщи я Димитър заведе
и са в черква тръгнали,
да я венчават и кръщават.
Като си до черква стигнали,
всички се врати затворили,
всички кандила изгаснали.
Попитали младата булка,
дали е нещо греховна:
- Като ме питате, ще ви кажа,
аз не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка,
кога сме били ние роби,
мене ме майка хвърлила,
турци са ни пленили,
жълти евреи са ме взели.
Димитрова майка продума:
- Кога са ни турци пленили
и баща ти са го убили,
аз съм тебе хвърлила,
и съм с Димитър избягала.
Така Димитър си сестра намери.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012