* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Имала мама, имала,
две деца, два близнака.
Кога морите станало,
майка им, като бягала,
Тодорка в тръни хвърлила,
ала Димитра носила.
Раснал Димитър, пораснал.
Мама Димитър думаше:
- Хайде, мама, да те оженя,
оженя, още задомя!
Да ходим, сине, да търсим
твоята лика да вземеш,
на тебе, сине, да мяза,
твойте думи да дума,
твойте носила да носи.
Ходил Димитър, търсил,
не можал нийде да найде
от нашта вяра българска.
Ходил Димитър, намерил
една ми жълта еврейка,
твърде на него прилича.
Димитър мамо думаше:
- Ходих, мамо, и търсих,
не можах нийде да найда
от нашта вяра българска.
Но най-после, мамо, намерих
една ми жълта еврейка,
твърде на мене прилича.
- Иди я, синко, заведи
може да й жълта еврейка,
по-напред ще я кръстим,
тогаз ще я венчаем.
Че отиде Димитър, я заведе,
кога в черква са влезнали
поповете са онемели,
а кандилата са угаснали.
Чудят се и молят хората,
каква е тази работа.
- Я повикайте майка им,
да не са нещо роднина?!
Кога е майка стигнала,
тя на Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
откъде си родом, на къде?
- Ази съм била мъничка,
евреи са ме найдили,
найдили и отгледали...
Кога е майка погледна,
че й косата разпъна,
в коса й белег имаше.
Че ги майка поведеь
в тях ги мама заведе,
брат и сестра излезли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012