* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Имала мама, имала
един син Димитра.
Мама Димитре думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
хайде се, чедо, ожени
и да си лика намериш,
себе си лика-прилика,
от твоята вяра българска.
Ходил Димитър и търсил,
не можал да си намери
себе си лика-прилика,
от своята вяра българска.
Най си намерил, намерил
една ми жълта еврейка,
много на него тя мяза,
негово ходене ходи,
негово носене носи,
негов мил поглед гледаше,
само негови думи не дума,
защото е жълта еврейка.
Димитър се назад върнал
и на майка си обадил:
- Ходих си, мамо, и търсих,
не можах да си намеря
от своята вяра българска,
най си намерих, намерих
една ми жълта еврейка,
много на мене тя мяза,
моето ходене тя ходи,
моето носене тя носи,
моят мил поглед тя гледа.
Само моите думи не дума,
защото е жълта еврейка.
Мама Димитре думаше:
- Иди я, чедо, доведи,
по напред ще я кръстим
и после ще я венчаем.
Ходил Димитър, довел я.
Като в черква влезнали,
кандилата изгаснали.
Питат я и я разпитват -
от де е и на къде е,
а тя им отговорила:
- Аз не сам жълта еврейка.
Кога мор бе станало,
майка ми, кога бягала,
мене ме в трънака хвърлила
и ме евреи найдали,
и са мене отгледали,
затова съм жълта еврейка.
Димитровата майчица,
викнала и заплакала:
- Аз имах дете хвърлено,
на чело белег имаше.
Кога съм хляба мятала,
белег съм му направила
и по белег го познавах,
че е моята дъщеря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012