* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
не додя, сино, на мама,
га те хранеше, гледаше,
най додя, сино, на мама,
дорде ти найде прилика
и на кончето отлика.
Стоян си мама думаше:
- Найдах га, мамо, найдах га,
ала е твърде далече -
цар Харапова дъщеря.
Цар Харап, мамо, заръча
много коля сватове,
петдесет коля сватове,
със кумовата шеесет.
Кога сватове тръгнаха,
вишни, чуряши цъфтяха
и орехето ресяха.
Взели булка, върнали се.
Кога се назад върнали,
вишни, чуряши изпаднали
и орехето втасали.
Га га в черквата завели,
га взели да ги венчават,
кандилата изгаснали,
поповете онемяли,
кумовете оглушали.
Мама Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
попитай, сино, булката
дали й отдавна еврейка,
или отскоро станала!
Булка под було продума:
- Мале ле, стара свекърво,
нит съм отдавна еврейка,
нито отскоро станала.
Га било, мамо, бозгуна,
бозгуна, бозгун години,
когато, мамо, бягали,
мене ме майка хвърлила
на пътя, на кръстопътя,
та ме евряи земали -
оттам съм сега еврейка.
Майка хи було подигна,
та га в челото скитаса -
на чело нишан имаше.
Майка га в ръки прегърна,
прегърна и га целуна,
та че си дума, продума:
- Ти ми си, чедо, първата!
Кога вретена мотаех,
фръкна вретено от ръка,
та та в челото удари -
сега те по нишан познавам!
Кога от турци бягахме,
майка те на пътя хвърли.
Цяла се сватба развали,
почнали да ядат и пият,
че си брат нашъл сестрата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012