* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не додя, сино, на мама,
га та хранеше, гледаше,
най додя, синко, на мама,
га ти прилика търсеше
и на кончето отлика...
Стоян си мамо думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
найдах га, мамо, найдах га,
ала е много далече -
дето слънцето огрява,
ясна месчинка рог дава,
рог дава, та разсветлява -
цар Харанови дворове.
Цар Харан, мамо, заръча
много сватове да идем!
Вървяли, що са вървяли,
минали гора зелена,
стигнали поле широко,
взели булка, върнали се.
Кога до черква стигнали,
вратите се затворили,
кандилата изгаснали,
поповете занемяли,
владиките оглушали.
Мама Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
попитай, сино, булчето,
дали й отдавна еврейка,
или е скоро станала.
Докато Стоян попита,
булче под було продума:
- Мамо льо, стара свекърво,
не съм отдавна еврейка,
нито съм скоро станала.
Кога е било бозгунлук,
бозгунлук, бозгун години,
мене ма майка хвърлила
на пътя, на кръстопътя,
дето децата играли.
Оттам евреи минали,
минали и ме отвзели.
Така се двама разбрали,
брат и сестра изляли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012