* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Синко Димитре, Димитре!
Майка Димитър продума:
- Що си се, синко, огрижал,
огрижал, синко, уилил?
Димитър майка продума:
- Мале ле, мила мамо ле,
за мене мома тук нема,
в селото, мамо, в хорото.
Майка Димитър продума:
- Синко Димитре, Димитре.
и тва ли да те науча?
Ти стани сутрин по-рано,
изведи конче хранено,
па си се качи на конче,
та иди, синко, та иди,
та дири лика-прилика,
на тебе да си прилича,
твоя мил поглед да гледа,
твоите думи да дума,
твое ходене да ходи.
Димитър майка послуша.
Ходи Димитър, та дири
цели ми девет месеци,
па си намери Димитър
една ми жълта еврейка,
много на него прилича,
негов мил поглед тя гледа,
негово ходене ходи,
негова дума тя дума.
Па си отишъл Димитър,
па на майка си говори:
- Не можах, мамо, да найда,
да найда чиста българка,
а си, мамо ле, намерих
една ми жълта еврейка,
много на мене прилича!
Майка Димитър продума:
- Ако е, синко, еврейка,
иди я, сино, доведи,
пешин ще да я покръстим,
па тогав ще я венчаме.
Димитър майка послуша,
та иде, та я доведе.
Пешин са я покръстили,
а кога да я венчават -
черкви са се затворили,
кандила са изгаснали.
Димитровата майчица,
тя на еврейка продума:
- Отдек си, моме, откъде,
ти чиста ли си еврейка?
- Аз не съм чиста еврейка -
мене е майка хвърлила,
като маненко детенце,
евреи ме намерили,
та ме евреи чували.
Димитровата майчица,
тя си Димитър продума:
- Това е, синко, сестра ти,
аз съм я, синко, хвърлила,
като маненко детенце.
И си чедото прегърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012