* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Имала й, мама, имала,
едно момче и едно момиче.
Отде се е бозгун зададе,
мама хвърлила момичето
на един боклук чифутски.
Че го чифутка от там взела,
и си е момичето отгледала.
Мама си е Стоян изгледала,
раснал ми е Стоян, пораснал,
на осемнайсет години,
че го майка му проводи,
да търси лика и прилика,
да търси лика и на своя прилика,
дето като него да е хубава,
като майка му да е шетавна,
като баща му да е разумна.
Че ходи Стоян, че търси,
лика и своя прилика.
Найди си Стоян, не найди,
че отиде Стоян на едно,
на едно село чифутско.
Там си лика намери,
лика и своя прилика,
като него й хубава,
като майка му шатовна,
като баща му разумна.
И те са сватба почнали.
Отишли да ги венчават,
попове чели - онемели,
даскали пели - оглушели,
сватите - попадали.
Една светица остана -
светица, света Неделя,
света Неделя продума:
- Да не сте нещо роднина?!
Стара свекърва продума:
- Откъде ще сме роднини -
тя да е поне българка,
а тя е клета чифутка...
Булка се под було обади:
- Мале ма, стара свекърво,
аз не съм клета чифутка,
а най съм си бяла българка.
Кога съм била мъничко,
като се бозгун зададе,
майка ме на боклук изхвърлила,
в друго село чифутско...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012