* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитру думаше:
- Себе си, синко, намери
лика-прилика невяста,
твоя мил поглед да гледа,
твойто ходене да ходи,
твойте думи да дума!
Ходил Димитър, търсил е,
вред из българско.
Най-подир намерил,
но не била чисто българка,
най ми била жълта еврейка.
Като я Димитър доведе,
голяма са сватба вдигнали.
Като ги в църква въвели
и почнали да ги венчават -
поповете онемели,
даскалите ослепели,
кандилата загаснели.
Сал един даскал не ослепял,
почнал да ги разпитва -
от къде са, накъде са,
да не бъдат роднина.
Тогаз се Димитър опомнил,
че имал сестричка по-малка,
веднъж, га от турци бягали,
майка им я хвърлила.
Минали са ми катун с евреи
и си детето вземали,
вземали, та отгледали.
Затуй ми Марийка
кат Димитър гледала,
неговите думи думала
и неговото ходене ходела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012