|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра
Майка Стояну думаше:
- Я иди, синко, я иди
по села и по градове,
лика и прилика си найди,
твойто ходене да ходи,
твоя поглед да гледа,
твоите думи да дума!
Че стана Стоян, отиде,
по села и по градове.
Че си Стоян замръкна
при тия мръсни евреи,
еврейка на порта стоеше.
Че си ги Стоян хареса -
неговия поглед гледаше.
Че си ги Стоян запита -
неговите думи думаше.
- Може ли, млада девойко,
у вас да пренощувам,
че си тук нямам роднини?
А тя му отговорила:
- Може у нас да пренощуваш
и храна имаме да те нахраним,
и легло имаме да те приемем.
Вечерта, като са вечеряли,
Стоян се за годежар открива,
нали бе и той хубавец -
всички са го харесвали.
Че са се двама взели,
че ги е в дома си завел
и са се за сватба нагодили.
Кога са в черква влезнали,
в черквата да се венчаят,
черквата се затворила,
свещници изгаснали
и поповете онемели.
Тогаз се всички спогледали -
да не са нещо роднина.
Майка му булка запита:
- Снахо ле, булка хубава,
същинска ли си еврейка,
или си храненица вземана?
Булката тихо казала:
- Кога е било през турско,
ние сме си с брат ми играли,
че са евреи минали,
мене са малка взели.
Тогава се майка разплака,
че са брат и сестрица,
че се сватба развалили
и са було свалили,
и са брат и сестра станали.
Добролево, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|