* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Майка Димитър думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
хайде да те, майка, оглавим,
оглавим, сине, оженим,
себе си лика намери,
себе си лика-прилика!
Димитър си майка послуша,
та си взе у тевен яхър
и си избра бърза коня,
бърза коня шестокрила,
обюзда го, оседла го,
па се качи на седлото
и му стъпи на занджий,
па го шетна низ полето,
низ полето Радомирско,
Радомирско, Кюстендилско.
Там найде лика-прилика,
но не е бела българка,
ами е жълта еврейка,
па се върна наназади,
та на майка си говори:
- Мале, стара майчице,
намерих лика-прилика,
но не е бела българка
ами е жълта еврейка!
Майка му вели, говори:
- Ако е жълта еврейка,
иди я, синко, земи я,
иди, синко, доведи!
Щом си в църква влезнали,
кандилата угаснали,
вратите се затворили.
Майка си на Димитър продума:
- Сине Димитре, Димитре,
да не сте нещо греховни?
Доде Димитър продума,
жълта еврейка продума:
- Мале ле, стара майчице,
знаеш ли, мале, помниш ли,
ага от турци бягахме,
та ме мале, хвърлихте,
там ме евреи найдоха,
та ме евери изгледаха...
Аз не съм мале, еврейка,
ами съм бела българка
и с Димитър два братя!
Щом си момата казала,
вратите се отворили,
кандилата просветили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012