* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- Сино Димитре, Димитре, (2)
ай да те, сино, оженим,
ай да те, сино, оглавим,
оглавим, сино, оженим,
себе си лика намери,
себе си лика-прилика -
твойе ходене да ходи,
твойе гледане да гледа,
твойе шетане да шета.
Димитър майка послуша,
та си влезе в яхърето,
та си избра бърза коня,
бърза коня шестокрильо,
оюзда го, оседла го,
па му стъпи на зенгии,
па го шетна низ полето,
низ полето радомирско,
радомирско, кюстендилско,
та найде лика-прилика.
Та се върна наназаде,
та на майка отговаря:
- Мале ле, стара майчице,
найдех си лика-прилика,
ма не е бела българка,
тук си е жълта еврейка.
Майка му вели, говори:
- Сино Димитре, Димитре,
яко е жълта еврейка,
иди я, сино, доведи!
Кога в църквата влезнали,
кандилата изгаснали,
вратите се затворили.
Майка на Димитър дума:
- Сино Димитре, Димитре,
да не сте нещо греховни?
Доде Димитър продума,
жълта еврейка продума:
- Не сме, мале ле, греховни.
Знаеш ле, мале, помниш ле,
ага от турци бегахте,
мене ме, мамо, хвърлихте,
та ме евреи найдоя,
евреи ме изгледаха,
та си сме с Димитър братя.
Щом си еврейка кажала,
кандилата просветили,
вратите се отворили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012