* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- Сино Стояне, Стояне,
толкова ходиш, синьо льо,
бре, найде ли си ликата,
ликата и приликата?
На мама отмян доведи,
че мама вече не може
да носи тежки бакъри.
Стоян на мама думаше:
- Мар, мамо, мар, мила мамо,
найдах я, мамо, найдах я,
ала е много отдалек,
за година се отива
и за друга се дохажда.
Но най е много хубава -
кога моминка вървяше,
при вятер вятер вееше,
кога моминка седнеше,
при слънце слънце грееше,
но най е жълта еврейка.
Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
макар е жълта еврейка,
иди я, сино, забери!
Стоян майка си послуша,
че стана Стоян, отиде,
за година той отиде
и за друга ще се върне.
Кога я в черква завели,
поповето онемели,
патрипови оглушали.
Калмана дума кумици:
- Кумице, млада кумице,
да не сте нещо роднина
или сте гряхове сторили?
Кумица дума калмани:
- Калмано, млада калмано,
аз не съм жълта еврейка,
но най съм бяла българка.
Кога съм била мъничка,
тежки бозгуня станали,
майка ме на път хвърлила,
та ме еврейци вземали,
с прясно ме мляко поили,
с червено вино къпали,
с черни стафиди хранили.
От млякото съм беличка,
от виното съм червена,
а от стафиди черноока.
Мама на Стоян думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
туй не е жълта еврейка,
но най е, сино, сестра ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012