* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитър думаше:
- Хайде са, чедо, ожени,
себе си лика намери,
от своя вяра българска,
на теб, синко, да мяза,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи
и твоя мил поглед да гледа.
Димитър мама послуша,
че тръгна лика да търси.
Не можа да си намери
от своя вяра българска,
най я Димитър намерил
една ми пуста еврейка,
че се назад повръща
и на майка си думаше:
- Не можах да си намеря
от своя вяра българска,
а най си, мамо, намерих
една ми пуста еврейка.
Тя на Димитър думала:
- Може да е пуста еврейка,
само не теб да мяза,
иди я, сино, доведи!
Димитър мама послуша,
довежда млада еврейка.
Като е в черква влязла,
в черква на венчавка,
черквата се затворила
и кандила угаснали.
Димитровата майчица
разпитва млада еврейка,
тогаз еврейка се обажда:
- Аз не съм пуста еврейка,
но най съм ази българка.
Мурабе, като станало,
майка ми, като бягала,
мен на пътя хвърлила,
евреи са ме найдили,
найдили и отгледали,
затуй съм ази еврейка.
Димитровата майчица
имала дете хвърлено,
викнала, та е заплакала,
и си детето прегръща.
Като ги двама раздели,
черквата се отворила
и кандила светнаха,
щото са брат и сестра,
затуй си толкоз мязали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012