* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Хайде се, сине, оглави,
хайде се, сине, ожени!
Димитър майци думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
ходих си, майчо, търсих си,
цела си света обиграх,
ала си нийде не найдох
моена лика-прилика,
от нашта вера българска.
Ами си, майчо, намерих
една ми жълта еврейка.
Млого на мене месаше,
моята дума гълчеше,
мойто ходене ходеше,
мойто гльодане гльодаше,
ам не е бела българка,
ами е жълта еврейка!
Майка Димитру думаше:
- Димитре, синко Димитре,
иди я, синко, доведи.
Първо ще да я кръстиме,
сетне ще да ви венчеем.
Стана Димитър, отиде,
отиде и я доведе.
Ага във чьорква да влизат,
кандилана са паднали,
чьорквана се затворила!
Попан Димитру думаше,
думаше, още питаше:
- Тува ще чудо да стане -
да не сте нещо роднина?
Димитровата майчица,
тя си еврейка питаше:
- Откъде си, от какви си,
откъде ти е селоно?
Еврейка дума свекърви:
- Другож, га било мурабьо,
майка ми като бегала
от руско-турски бунтове,
та ме е мене хвърлила
накрай селоно в трънете.
Евреи там са минали,
та си са мене вземали
и си са мен отгльодали,
затуй съм жълта еврейка,
та не сом бела българка.
Димитровата майчица,
ага зачула тез думи,
викнала и заплакала,
и еврейка прегърнала,
и на еврейка викаше:
- Дъщеро моя, майчина,
другож, ага бе мурабьо,
я си бех дете хвърлила
накрай селоно - в трънете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012