* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Хей, мама Димитре думаше:
- Димитре, мама, Димитре,
хайде се, синко, ожени,
себе си лика намери!
Хей, себе си лика намери,
твоя мил поглед да гледа,
твое думане да дума,
твоя носия да носи!
Хей, Димитър мама послуша,
че ходи Димитър, че търси
себе си лика й прилика.
Димитър мама думаше:
- Яз ходих, мамо, намерих,
себе си лика-прилика -
моя мил поглед поглежда,
мое вървене вървеше,
мое думане не дума,
моя носия не носи.
Тя не ми й бяла българка,
а най ми й жълта еврейка.
Мама Димитре думаше:
- Вземи я, сине, вземи я,
макар да й жълта еврейка.
Ний ще я, мама, кръстиме,
кръстиме и миросаме.
Голяма сватба вдигнали
и са за булка отишли.
Кога в черкова влязали,
влязали да ги венчават,
вратите се затворили,
кандилата угаснали,
поповете онемели.
Питропи думат Димитре:
- Димитре, младо юначе,
да не сте нещо роднина?
Не се обади Димитър,
най се обади булката,
булката, жълта еврейка:
- Знайте ли, още помните ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
най-подир беше зла зима,
зла зима, гладна година,
кога татари ходеха,
ходеха, още колеха?
Яз не съм жълта еврейка,
я най съм бяла българка.
Язе съм била мъничка,
търтила й мама да бяга,
че съм на мама отегнала,
в гъсти ме й драки хвърлила,
че ме евреи намерили.
Димитрова мама викнала,
викнала и заплакала:
- Ти ли си, мама, Маринке!
Живи са се прегърнали,
три дни й три нощи плакали,
на мрамор камък станали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012