* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
остарях, синко, побелях,
ни виждам, синко, ни чувам,
ни виждам да те закърпя,
търси си, синко, ликата,
ликата и приликата
на теб, синко, да мяза,
твойто ходени да ходи,
твойто носене да носи!
Тръгна Димитър да търси,
девет каази обиди,
не можа да си намери
ликата и приликата,
та най си намерил
една ми жълта еврейка,
на него, холам, да мяза,
негово ходене да ходи,
негово носене да носи.
И той се назад завърна,
и при майка си отива,
и на майка си продума:
- Мале ле, мила майчице,
девет каази обидих,
не можах да си намеря
ликата и приликата,
най си намерих, намерих,
една ми жълта еврейка,
мойто ходене да ходи,
мойто носене да носи.
Мама Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
иди я, синко, доведи
по-напред ще я кръстиме,
пък после ще я венчайме.
Направили сватба голяма,
като да църква стигнали -
кандилата угаснали,
поповете онемели,
митропите ослепели.
Мама Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
я си булчето запитай,
дали има братя и сестри,
дали има нейде роднина!
Булче под було продума:
- Нямам си нийде никого,
един съм братец имала,
на дясно рамо петно има,
като сме били мънички,
на пътя сме си играли,
от там са евреи минали,
та са ме мене вземали,
вземали и са ме порастили.
Тогаз се Димитър провикна:
- Прости ми, сестро, грехове,
дето съм те ази целунал,
целунал, още прегърнал!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012