* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майка,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, мама, Димитре,
я стани и иди,
та си лика и прилика намери,
на тебе да прилича,
думите да ти дума,
погледа да ти гледа.
Димитър рано е станал,
конче си е назобал,
с тригодишно го вино окъпал,
с бистра го ракия напоил.
Димитър си конче възседна
и на далечен път тръгна.
През девет села мина,
в десетото се спря.
Там си намери лика и прилика,
на него прилича,
думите му дума,
погледа му гледа,
само че е пуста, жълта еврейка.
Димитър се назад върна
и си вкъщи стигна.
Майка му ги мило погледна
и си ги тихо попита:
- Намери ли, сине, за тебе,
за тебе лика и прилика?
Димитър на майка думаше:
- Намерих си, мамо, лика и прилика,
думите ми дума,
погледа ми гледа,
но е пуста жълта еврейка.
Димитровата мама,
тя на Димитър дума:
- Димитре, мама, Димитре,
утре си сватба вдигай,
жълта еврейка да вземеш.
Тежка се сватба започна,
като са черква стигнали,
черквата се затвори,
свещите изгаснали,
кървав ми дъжд удари.
Попа ги сърдито погледна
и дваж по-сърдито попита:
- Димитре, и ти, Петкано,
да не сте двамата роднина?
Димитър на попа дума:
- Не сме двамата роднина,
тя е жълта еврейка.
Петкана на попа говори:
- Не съм жълта еврейка,
а съм чиста българка!
Кога ме мама родила,
евреи ме жълти отвлекли.
Димитровата майчица
ситни сълзи ронеше
и на Димитър думаше:
- Димитре, сине Димитре,
това е твоята сестрица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012