* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- Сино Стояне, Стояне,
оти се, сино, не главиш,
не главиш, сино, не жениш,
ли мъка не ти достига,
ли раонь не си наброил?
- Мале ле, мила майчо ле,
и мъката ми достига,
и раонет е наброен,
ами ми нема ликата,
я сноща, мале, отидах
на студен бистър кладенец,
та там си найдах, заварих
едно ми малко момяче,
тя е на мене ликата,
не бе гъркиня, влахиня,
нито бе, мале, българка,
ами бе, мале, еврейка,
ще пода да я поискам!
Отишле, поискале я,
дошло е време за сватба,
като хи в църква завеле,
попове са онемяле,
псалтирето оглушале,
всичките свещи изгасле,
попове думат Стоянум:
- Холам, Стояне, Стояне,
бързо майка ти викайте,
викайте, да я питаме,
има ли дете губено?
Отишле, повикале я,
попове тихом говорят:
- Бабо ле, стара старейко,
да имаш дете губено?
- Ми имам, ми белки немам,
когато беше бозгунът,
и я си хвърлих детето,
тя го я нашла чехутка,
нашла го, изгледала го!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012