* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
хайде се, синко, ожени,
лика-прилика намери!
Стоян си мами думаше:
- Майно ле, стара майчице,
всекъде ходих, обходих,
нийде прилика не найдох, -
сал една жълта еврейка.
- Синко Стояне, Стояне,
иди я, майко, доведи,
първо ние ще я кръстим,
после ще да ви венчаем.
Стоян еврейка доведе,
първо са я прекръстили
и за венчило тръгнали,
пред черква са стигнали,
вратата се затворила,
кандилата изгаснали.
Сватбари булка думаха:
- Да не сте нещо роднина?
Булка тихом отговори:
- Кога съм била мъничка,
в бегло ме мама хвърлила,
евреи ме намерили,
намерили, отгледали.
Аз не съм жълта еврейка,
аз съм си чиста българка.
Имах брат, не знам къде е;
на главата с голем белег,
че го бе свиня хапала.
Свалил си Стоян калпака
и жално си е продумал:
- Познаваш ли си тоз белег?
Със сълзи се прегърнали
и вече не се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012