* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитрова майчица,
тя на Димитър думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
я стани, синко, обиколи
всичките села и гардове,
ликата да си намериш,
ликата и приликата.
Като тебе либе да ходи,
като тебе либе да гледа!
- Я си, мамо, ходих и изходих
всичките села и градове,
и ликата си намерих,
ликата и приликата...
Ма не е чисто българче,
ами е жълта еврейка!
Кат мене, мамо, ходи,
кат мене, мамо, говори.
- Вземи я, синко, вземи я,
нали ти е лика,
лика, синко, и прилика.
Кога в черква отишли,
всички свещи угаснали,
свещите и кандилата.
Димитровата майка,
при еврейче отишла,
отишла и рекла:
- Кажи ми, чедо, кажи ми,
чиста ли си еврейка?
- Свекърво, бъдеща свекърво,
я не съм чиста еврейка,
ами съм чиста българка.
Кога е било войната,
войната и мурабето,
мама е от турци бегала,
мене е на път родила,
в черно тръне хвърлила.
Там са ме евреи намерили,
с еврейско мляко кърмили,
затуй съм жълто еврейче.
Тогава се майка сетила,
че кога е било войната,
войната и мурабето,
че тя си е рожба родила,
родила и в тръне хвърлила.
Тогава ги майка прегърнала
и мъртва ги пуснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012