* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Майка Стояном думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
хай да те мама оглави,
че й мама стара, не може,
не може измет да върши,
не може къща да гледа.
Стоян си майцим думаше:
- Мали ли, мила мале ли,
девет съм села обидел,
нийде съм лика не найдел,
ликата да ми приляга.
На десетото кондисах,
там си ликата аз найдох,
ликата да ми приляга,
тя баре да беше българка,
ям тя проклета еврейка.
Триста давам, мале ле,
тия нези да я вихристат,
петстотин давам, мале ле,
ний двама да се венчиме.
Вдигнали сватба голяма,
отишле в черква всичките,
попови са онимяли,
дякони са оглушали.
Булка Стоянум думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
я иди си, любе, дома,
попитай, любе, майка си,
нямате ли нейде роднинка
загубена и забраена.
Стоян си дома отиде
и си на майци думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
гато в черкова фленахме,
в черкова да се венчиме,
попове са онемяли,
дякове са оглушали.
Нямаме ли нейде роднина
загубена и забравена?
Майка Стоянум думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
знаеш ли, сино, помниш ли,
кога се турчин воюваше,
кога в село войска имаше,
ние бежанци станахме,
аз тебе за ръка те водих,
Еленка в левица носех,
та ми левица умаляла,
язи Еленка оставих,
подире евреи вървяха,
те си Еленка вземаха,
това е, сино, сестра ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012