* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- Синко Димитре, Димитре,
като си, синко, тръгнал,
тръгнал да се жениш -
да дириш мома на тебе,
на тебе по всичко да мяза,
твой говор да говори,
твое гледане да гледа,
твое ходене да ходи!
Тръгнал е Димитър, ходил е,
шест месеца са минали
и се дома завърнал,
и си на майка казал,
че е намерил такава мома -
негов говор да говори,
негово гледане да гледа,
негово ходене да ходи,
но само че е еврейка.
Она рекла:
- Дано е мома еврейка,
първо ще я кръстим,
па тогава ще ви венчаеме!
И Димитър я довел.
Като тръгнали в черква,
вратите се сами отворили,
всички са свещи угаснали
и всички икони паднали.
Момата казала, че не е еврейка
да я кръщават, а е чиста българка -
кога е майка й бегала от турците,
я хвърлила, па са я евреи намерили,
намерили и отгледали.
Димитрова майка се сетила,
че си дете, че си е момиче хвърлила
и на десна ръка нишан е имало.
Кога посакала нишан да види -
видела, че е нейната щерка -
Димитрова сестра.
И се в къщи върнали,
цела неделя са яли и пили,
че си е дете намерила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012